|
35.
Различните нива на човека съответстват
на различните слоеве реалност. Сетивата
поемат субстанциите и субстанциите ги поемат,
разумът схваща съответствията между тях, а духът –
основанието, причината, началото. Съществува
строга дисциплина на тези съответствия,
която не допуска вмешателства и разрушаване
на симетрията – сетивата са за вещите, те не усещат началото,
не могат да го докоснат, както разумът не чува,
а духът се обърква, поставен пред това гъмжило
от отношения между вещи, пред това кресливо
множество. Но някъде в основите си, далеч преди
началото, човекът се събира с реалността,
реалността се събира с човека, двете стават един свят,
в който са едно материята и духът, напълно неразличими,
непреодолимо съчетани, всяко с атрибутите на другото,
всяко вместо другото, всяко, което, ако го отнемеш,
изчезва и цялото. Unus mundus, в който човекът не се пита
какво е и от колко части, и дали познава само себе си
или не само себе си, но и света. Защото не е малка
тази драма – бидейки едно, да се разцепваш непрестанно.
върни се | съдържание | продължи
|