Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Трите кошници“

 

ВСИ СВЕТИИ

 

На Иван Теофилов

 

Едно

 

Илко Димитров

 

 

В тези хълмове са
оброчището и построеният около него манастир.
Те правят
непосредствено пред хълмовете да стои
представена от слънчева или пък лунна светлина
Земята. Не в линия,
не и струпана в гъмжащо
от пръст и живи същества кълбо -
стои планетата пред тези хълмове в трептяща полоса
без точни измерения и форма
и върху нея се съединяваме
в небесна двойка.

 

          Тук, пред мене е световната вода
с плувналите в нея континенти,
тук са Хималаите с Марианската си падина,
тук е и морето, което не е живо, тук е,
тук, там-там, тук е Занзибар
и нагорещеното от Слънцето транзисторче
на стария препатил негър, тук е,
заради оброчището ли, тук е и Алтай
с първичните си водни продължения.

 

Разположените срещу манастира и оброчището хълмове,
на около два часа път от тях, се снишават равномерно
в прилежащите им долини. Части от хълмовете са
покрити с дървета, очевидно върху оводнените места.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Трите кошници“, Илко Димитров, Изд. „Лодос“, С., 2000 г.
Електронна публикация на 29. септември 2007 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]