Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Трите кошници“

 

Пет

 

Илко Димитров

 

 

Мърляво село в неделен следобед -
има ли нещо по-самоубийствено?
Толкова е излишно,
че ме всмуква като внезапна височина.
Селото е съставено от грозни,
неизмазани къщи, наобиколени
от пършиви кучета и разтревожени прасета.
На праговете обитателите си оставят
оцапаните в животински тор и кал галоши,
за да влязат сред блудкавата топлина.
                                         Стопанинът сяда срещу хляба,
както преди пет хиляди години, пръв го взема,
защото е мъдрата земя, която пази къщата от смърт
и от несгоди.
Децата очакват определените им дни,
когато ще получат дарове от вечните съседи
и ще ги рекат за здраве.
Стопанинът внимателно обсъжда
раждането на телето и това е стъпка
към осигуряването на прехраната.
Виното привечер придава свежест на изнурителния ден
и влива нови сили.
                                         Ден след ден
стопанинът усърдно повтаря
успешните движения на своите предци.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Трите кошници“, Илко Димитров, Изд. „Лодос“, С., 2000 г.
Електронна публикация на 29. септември 2007 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]