Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Трите кошници“

 

Седем

 

Илко Димитров

 

 

Планината започва от ръката ми и продължава
с внезапна лекота
и необмислени изкачвания към небето.
                                През нощта
тя е тишината между песните на две птици
в неравния контур на тъмнината.
С всяка нова звезда контурът се насища,
добива нови съдържания
и птиците замлъкват.
В най-малкия час
нощта изцяло покрива планината
и аз оставам смачкан под настъпващата тежест
на звезди, мълчащи птици и свити
върху изворите камъни.
                                През деня
планината и небето предпазливо се раздалечават
до часа на пладнето, когато
отчетливо пребивават в себе си само, сякаш
не са били никога в една тишина.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Трите кошници“, Илко Димитров, Изд. „Лодос“, С., 2000 г.
Електронна публикация на 29. септември 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]