Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Трите кошници“

 

Четири

 

Илко Димитров

 

 

Преминавайки една ранна сутрин през красивия площад
с двете редици кленове дървета и всичко останало -
гълъбите, фонтаните и забързаните стъпки
през идващия на талази синкав въздух
с оттенъци на току-що изгряло Слънце,
разбрах внезапно,
че винаги ще крача само по измислени площади,
между бордюрите от настроения
и върху пъзела от спомени.
(Веднъж
към истински площад
сърцето си като овца привързах
и без сърце останах.)

 

Измисления площад не ме изненадва
с внезапни ветрове, не ме изхвърля като с прашка
през покривите в края на града, не ме разтваря
измисленият площад, не ме прави книга с меки корици,
нито ръжен с тъмни краища,
измисленият площад ме изсушава. Той прави сухи клечки
стърчащите от мен очи, уши и нос,
запечатва порите на кожата
и мозъка-змия затваря в кръг - от своята опашка
тялото-глава да се нахрани. Измисленият площад
внимателно, но решително изрязва всички
тръпнещи от кръв и нерви пипала,
които си протягаме с намиращото се около мене.
Така, площадът е това, което виждам аз,
а гълъбите стават тъжни, ако аз ги направя такива.

 

Кой може да ми отнеме всичко това
или възможността да го нямам?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Трите кошници“, Илко Димитров, Изд. „Лодос“, С., 2000 г.
Електронна публикация на 29. септември 2007 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]