Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Трите кошници“

 

Пет

 

Илко Димитров

 

 

Но отстрани са видни само формите,
не и усилието, чиито плодове са те
и съдържимото в тях.
Пътят на създаването свършва
и започва карнавалът на нещата.
В бесен кръговрат, едно през друго,
те сменят многоцветните си маски
и само странна смесица от цветове остава,
като от размазана палитра върху пода.
Плодът е краят, това е вече мъртвото усилие
и след него нищо не остава. Заглъхнало е
отривистото движение и създаденото е подвластно
на други сили. Върховна е сега привидността.
            Всичко е еднакво, все едно е
в мъглата от неясни очертания.
Жалоните по пътя към върха са скършени,
а безсмислените им остатъци лежат затрупани
под лавините от равностойни основания.
Тоталният и очевиден залез е сменен
с небезспорното настъпване на здрача,
поривът на вятъра заглъхва
в относителността на неясни въздушни движения.
Мъдростта на омразата и на любовта е задушена
в покоите на примиренията
и утеха няма.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Трите кошници“, Илко Димитров, Изд. „Лодос“, С., 2000 г.
Електронна публикация на 29. септември 2007 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]