Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Трите кошници“

 

Осем

 

Илко Димитров

 

 

Но повърхностите са едно,
а пластовете подир тях съвсем различни.
Под зеленото и жълтото на хълмовете трепти
безцветното на материята. Цветовете
са началото на отношенията, при които
хълмовете вече не стоят
затворени в беззвучните си маси,
а приемат и общуват с птици и цветя
и без ръце, но както скулпторът го прави,
ваят същността ни.
И с точно очертан контур
нито един от пластовете не е, а прелива
в обкръжаващите го
и трябва всичките си сетива пред тях да разпростра,
за да ги приема в пълнота. Но не само сетива,
защото ако разумът не разпознае, а сърцето не приеме,
ще останат хълмовете килнати
неестествено на една страна.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Трите кошници“, Илко Димитров, Изд. „Лодос“, С., 2000 г.
Електронна публикация на 29. септември 2007 г.
г1998-2014 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]