Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

НЕБЕТО РАЖДА ГРЪМ.
Стоварва се върху ни
вселенската пощада,
като след изповед текат от нас любов и чистота.
Целувам тялото ти, сякаш,
с кожата си чувствам - Исус възкръсва
и скоро ще изгрее ден.
Не сме родени,
нали не сме родени да доживеем просто до смъртта си?
Сърцата ни са годни да извършат чудо,
във тях без страх и без тъга
предметите и времето ще посадим,
за да берем от своята божествена градина онова,
което сме създали.
                                                   И нищо друго.
Но и всичко! Не ме е страх да бъда жив.
Не чакам смърт, а ново чудо.
Животът ни - това сме ние
и нашите мечти.

 

Изгрява ден във тебе.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]