Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

ТИ СИ НЯКОЛКОТО СТИХА, които трябва да напишеш,
или формулата, която трябва да измислиш,
или катедралата, която се отцепва от ръцете ти,
или трупа, който увенчава плана ти,
или думата, с която трябва да спасиш,
ала и друго.
                       Ти си любовта, счупената облегалка,
разочарованието, влака,
алкохола, скарването, чая от малини.
Още,
любовта, която става поносимост,
вярата, която става мания,
пробуждането, което става ад,
възторга, който става лудост,
тялото, което се разлага,
ти самия -
                       бремето, което някой уморено носи,
самия ти - милостивата подкрепа до естествения
край.
Естествен?

 

Колко по-мъчително обемен е човека
от предназначението си!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]