Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

Луната

 

Илко Димитров

 

 

1

 

Луната съществува в светлината на Слънцето
и блести чрез нея.
Изпълнена до краен предел с невероятната светлина,
Луната изчезва.
                                    Потъва в мрака,
в присъщата си нощ.

 

 

2

 

Съществувайки, за да познава,
човекът приема Битието като собствена светлина.
То го изпълва до краен предел,
до предела на разума му,
и човекът потъва в мрака,
в присъщата си нощ.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]