Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

ТАКА СЕ СТИЧА САМО сълзата на змия.

 

Отива си живота, сякаш ме е срам,
тъга изпитвам, жаден съм за чистота.
/Отвикнал съм дори от тези думи,
дали ще ги произнеса?/. Животът си отива,
стичам се между живота и пръстта.
Няма ви - десница твърда,
плам върху страните,
забравена отдавна е честта. Няма ви -
екстаз чудесен и мъртвешка сивота,
зъбери победоносни и дъна.
Сърцето бе върлина яка,
с удар само ще го повалиш. Кой
умираше за свойта кръв, кой
бе дал обет и устоя? Няма ви,
разми се всичко без цвят и без следа.
Духът - нима бе в сънищата само,
така натрапчиво излишен днес?
Животът си отива, все едно -
изцяло плът, смъртта отминала е вече,
без болка, без следа.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]