Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

НЕ САМОТА - ИЗПЪЛВА МЕ СМЪРТ, сякаш не съм
живял.
Минава през мене вселенския вятър,
като през тихо гнездо.
                                         Някой ни ражда -
в своята самота неестествено всеки стои,
след което отново - чрез своята смърт,
в онази хармония всеки се връща,
                                              усърдно безмълвен.
Здраво стисни ръката ми. Господи,
любовта ни спасява,
преди хармонията да ни спаси!

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]