Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

СВЪРШИ ОБРЯДА.
Огнищата, вонящи на месо и козина, угаснаха.
Храстите поеха залитналите към гората самодиви
и стана тихо. Бях сам
с огромен фалос във ръцете.
Ритъмът течеше през очите ми и ме обливаше,
а аз отвръщах с нови тласъци.
Но танцът беше свършил.
Посветените прибираха екстаза на обичайното му
място,
миеха сиянията около устите и очите си, свиваха
ръцете си до положение да ги използват
за труд или за хранене. Някои се извръщаха,
оправяйки си дрехите и хладно
следяха движенията ми.
Несъмнено
изпитваха досада, тъй като бе свършил танца,
а заемах място, вече нужно
за други цели.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]