Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

И СМЪРТТА МИ ще е чужда.
Някои сипаха тъга и мляха
с тумбестите камъни, други
с вяра ръсиха и светна,
                                    а пустотата ми,
преди във гроба-чаша да се смия,
и костния ми мозък ще изсмуче,
по-пуст и от самата нея да остана.
Мъчително встрани, навън от себе си щом бъда,
несъвместим със разума си насаме.
Ни тук,
ни там.

 

Преди години създадоха нов труп,
а аз добавих и своя смърт.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]