Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

Айсбергът

 

Илко Димитров

 

 

Понякога по него кацат птици, доближават
телата си огромни риби и после се отдалечават.
Чертата на повърхността отделя ясно двете части -
светлата, представена в полярен свят на нощ и ден и
тъмната, несъизеримо по-голяма, част, въведена в
нощта.
     Изглежда отстрани, че целия обем е едносъщ
и в двата свята, неразчленеността на формите
създава илюзията за подобност в допира - сякаш
всяка част познава с повърхността на другата
и знаците по нея отговарят като ехо
на срещуположната страна. Но не.
Щом естеството доближи - познанията неотстъпно се
разделят,
като че то минава между тях и ги разблъсква.
     Всяка част докосва чертите, посред които е
и открива единствено тях. В огледалото изниква винаги
едната половина от Битието, другата,
така близо до възможността да се яви сред рамката,
остава отстрани неразчетима; пулсира глухо,
показвайки само, че съществува.
И нищо
не свързва двете половини, освен чертата, която
разделя.

 

Стопявайки се.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]