Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

Въпросът

 

Илко Димитров

 

 

Не стига Битието,
не само смисъла или безсмислието на живота,
но и ада - днес и тук,
не е ли много? Как
с товара от месо в черепа оставаме
или липсата на дух е съхранила от разлагане телата
ни?
„Наведена глава сабя не я сече“. - Но и корона не носи.
Не разбрахте ли накрая, че не тялото ни боледува,
а разума? И че оцелява той, надмогвайки глада и
жаждата,
с изящната увереност на бог.
Това да бяхме проумяли, можехме да бъдем силни
днес.
Но като в бедствие побягва всеки разблъскван
от безверие и ужас.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]