Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

Дървото

 

Илко Димитров

 

 

Ще кацне птица някаква.
Изтича времето. За да посочи пътя
се яви светлика - разум. Сега
и той изтлява. Главнята
е заровена в пръстта сред жал и сълзи.
Премина времето през съществото и нищо
не остана. Преминаха и вещи и нищо
не остана в тях. Яви се разума,
но като плод сърцето натежа
и сбран в него към тихата земя
животът ми лети.
Ще кацне
птица някаква. Но защо като плод?
През жилите тече онази светлина,
която ражда плодове и разцъфтява клоните,
отделя миг от себе си
и ражда плод, стаява се
и клонката олеква. Отделя плод,
а тя оснава да блести. Времето изтича.
Бе част от теб живота ти,
сега съзрява към пръстта да полети.
А ти отново се стаяваш
за нови плодове

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | книги на Илко Димитров

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
г1998-2016 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]