Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Обратен водопад“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

ПРЕМИНАВА БЕЗЛИЧНО ВРЕМЕ през безличното
пространство.
Не, по-точно,
                                                   лишеното от форма време
през пространството без бъдеще и минало.
С огромна пустота или с любов -
                                                   променям всичко
и необходимо идва нощ или расте
дърво с изсъхващ клон. Светът изглежда съответен
на мойто съществуване. Но внезапно
нахлува предишната безизразност и се подрежда Аза
ми
в редицата на някаква
                                                   неузнаваема причина.
Какво разбирам изцяло?

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Обратен водопад“, Илко Димитров, „Свободно поетическо общество“, С., 1995 г.
Електронна публикация на 30. септември 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]