Илко Димитров

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | „Вселена по здрач“

 

***

 

Илко Димитров

 

 

Блесна ми слънцето и като свещ ме стопи
по клоните и цветята се стичам
                          Някой духна глухарчето пръснах се
                          из въздуха литнах Лято е
Гукна гукна дълбоката птица
целия ме изгука
                          Вятърът ме разтвори и блъсна
                          сърцето ми като в камбана
Лято е
В път се превърнах никога да не свърша

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

Публикация в кн. „Вселена по здрач“, Илко Димитров, Свободно поетическо общество, С., 1998 г.
Електронна публикация на 27. септември 2007 г.
©1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]