Ивайло Динев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

***

 

Ивайло Динев

 

 

      Днеска беше твърде студено
      толкова студено че се сетих
      за времето когато
      баща ми ставаше най-рано от всички
      и пълнеше печката с въглища
      после слагаше от пръчките
      и шишарките по малко
      и запалваше с кибритена клечка
      вглеждайки се в грубите пръсти
      толкова приятно миришеше
      че всеки път събуждах се
      не от шума а от мириса

       

      Сега тук
      в Студентски
      малко стерилно си прекарваме
      парното работи
      дограмата е нова
      татко го няма няма и печка
      и всичко изглежда толкова чисто и толкова нормално
      че всеки би казал – е привилегия

       

      Все по-трудно заспивам обаче
      и все по-трудно се будя

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | продължи

 

Електронна публикация на 14. май 2012 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]