Ивайло Динев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Автостоп*

 

Ивайло Динев

 

 

      Веднъж смъртта ме закара до София.
      Тогава нощната лампа над Витоша се просълзяваше,
      а капките осветяваха огледалните удари
      от последния акорд на Албинони.
      Щях да се осмеля да дойда при тебе
      за последно докосване и първа метафизичност.
      Щяхме да бъдем щастливи,
      точно така, както ми беше казал че трябва да бъдем
      завинаги.

       

       

       

       

       

       

       

      ---

       

      * Стихотворението е отличено с първа награда на
      Националния студентски конкурс „Шумен“ - 2013 г.

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

 

Електронна публикация на 22. май 2013 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]