Ивайло Динев

поезия

Литературен клуб - 20 години! | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Namaste

 

Ивайло Динев

 

 

       

      Искам да съм капка в твоята кръв:

       

      да се убодеш с игла, да зъзна навън,

       

      да ме изсмучеш и пак да се върна в теб,

       

      да се ширя по тялото ти като пълководец,

       

      по-скоро откривател, да ме изпратиш под твоя флаг,

       

      да ти разкажа какво съм намислил,

       

      да бъда там, където никой никога не е бил,

       

      да усещам мълчанието, да пия чай с теб,

       

      да ме побъркваш с вино, да се преобръщам в тялото ти,

       

      да те събудя рано сутрин, да ме погалиш,

       

      да те стресна, а после успокоя,

       

      да съм следобедна дрямка и сутрешен сън,

       

      да ме притиснеш с твоите дрехи, да пулсирам,

       

      да потреперя с теб в конвулсии,

       

      да ме отровиш и след това излекуваш.

       

       

       

       

       

       

       

       

       

      върни се | продължи

       

       

       

       

       

 

Електронна публикация на 08. март 2014 г.
г1998-2018 г. „Литературен клуб“. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]