Димитър Манолов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

Прибирам се по Карл Юхан

 

Димитър Манолов

 

 

Месец март е зимен. Мойте петдесет любови от Нигерия
са на дефиле. На главната улица.
През март е хубаво да си Оттатък - където вали на капки
класическа и юношеска меланхолия. Изтъркана и хубава като Шопен
във изпълнение на Рубинщайн.

 

< quote> В дните на кучия март поглаждам яката си. < /quote>

 

Цитатите сами се движат из тетрадката,
в която мислено разказвам пътеписи.
Това е Историята. Останалото е измама.
Това е историята - как се прибирам,
без да разсъждавам
и да използвам плиниевски времето.
Не ми се чете.
Не ми се излиза.
Не ми и се влиза.
В първата вечер на кучия март забърсвам сълзите си.

 

Вътре съм.
Георги Рупчев нарича тротоара подут и гипсиран.
Този тротоар не е такъв.
Този тротоар го обинтова
бледото подобие на сняг
и го опикаха призраци.
Изведнъж решавам - този тротоар не ми е враг,
той ми е приятел. От детинство.
С всичките световни пияндета
се познавам тъй добре. Щото са еднакви.
Свинство.
И когато от прозореца като стражар
зървам да седи на пост петдесет и първата ми проститутка,
казвам си неудържимо -
< quote>ще изчезна
ще изчезна
ще изчезна като динозаврите < /quote>

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. януари 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]