Димитър Манолов

Поколение Парк

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ПАРК

 

Димитър Манолов

 

 

парковата поезия не е синоним на
притеснителни перковци със нови дрехи втора употреба
забравящи да поставят препинателни препятствия пред
свободната си мисъл
макар понякога да е
макар понякога парковата поезия да не импонира на
ритмичните почитателки на класните класически
и калайдисани любовни несполуки
тя дълбоко ги почита
но тя почита и
крайно неритмично кращещите келяви старци
в ръка с кесийки кардамон за продан по карбовски
ситуирани между село байлово софия през социализма и софия
сега
сега
парковата поезия предоставя перспектива
за проглеждане отвъд призмите на
патриотарското
плачливото
пиперливото без мярка и
пародирания пиетет към класиката
като единствен похват за постигане
на поетичност
въобще признаването
и постоянното опознаване
на справочниците за ориентиране
из потайните подземия на практиката и теорията
на писането
е пътеводителят на поколението П(и)
следва да се признае че парковият поет понякога
парадира със пиенето
но то твърде често се изчерпва със
бутилка пелевиново пепси
стратегически позиционирана
между чапаевата пустота от предишния
и постмодерната - от настоящия век
а паркът -
паркът е обширен и приютява
посочените два века
както и всички останали

 

 

 

 

 

 

 

Свързани публикации:

 

Мирослав Христов

 

Лора Шумкова

 

Мина Стоянова

 

Ясен Василев

Електронна публикация на 10. май 2010 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]