Димитър Манолов

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

ЯНЕК ВИШНЕВСКИ ПАДА

 

Димитър Манолов

 

 

един ден се качих на парапета на бетонния мост
голям и грозен като моста
от края на човек от желязо
и реших че от нещо толкова високо и грозно
няма как да не видя
поне двайсет и две години напред
небето беше бетонносиво обаче
и освен пристигащата пожарна
не видях нищо
попитаха ме
откога съм там
от двайсет и две години отвърнах защото
не ми е достатъчно остро
зрението и все не мога
да пробия небето със поглед
свалиха ме разбира се
сега се случва да минавам отдолу
и да се оглеждам
за летящи самоубийци

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 22. май 2012 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]