Димитър Зашев

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на автора

 

Не съм en face, край Коридора

 

Димитър Зашев

 

 

Не съм en face, край Коридора,
изцяло проснат, на „простора",
но пък съм аз, самият аз
и дрехите са част от „мен",
и те са с търсещи лица
съвсем сами
(и без слънца),
очакващи,
откъм простора:
да огрей.
- Я, с тези дрехи
цял един, безмълвен,
чародей...
Те носят тежките следи
от скритата тревога.
Събират мрачния ми лик.
Навън тръби.
Безличието изисква бога.
О, трепетност убога
на разложени в „тела" тела.
О, дрехи-сенки:
повик към смъртта.

 

 

2001

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

върни се | съдържание | продължи

 

Електронна публикация на 09. февруари 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]