Екатерина Карабашева

поезия

Литературен клуб | съвременна българска литература | страницата на авторката

 

Вратите със снимки...

 

Екатерина Карабашева

 

 

Това е едно много изгубено село.
То няма по какво друго да се ориентира,
то няма други ориентири
освен изгрева
и залеза.

 

Когато слънцето изгрее,
те вече са станали,
вече са се облекли,
вече са се оправили
и излизат навън.
Понякога отиват до пощата.
Но поща няма.
Понякога отиват до пивницата.
Но тя не работи.
Понякога отиват до църквата.
Но тя е заключена.

 

Тогава чакат залеза.

 

Когато дойде залезът,
те стават от пейките,
тръгват по разбитите улици,
подпират се на бастуните си
и се прибират вкъщи.
Понякога кучетата ги лаят,
понякога трудно намират ключовете в джобовете си,
но винаги отварят с тъга вратите със снимки на покойните им жени.

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 05. декември 2006 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]