Цветанка Еленков

проза, поезия, преводи

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

МОЯТА ПРОЛЕТ
/контраст по Вапцаров/

 

Цветанка Еленкова

 

Черна е пролетта ми
кръгове пред очите
                               след като
дълго съм гледала слънцето
черни са косите ти тялото ти -
първото постоянство на слънцето
върху саксиите с цветя
Опарих се
пръски зехтин по ръцете ми
                               фалосът ти
петно от изгаряне
избледняващо бавно
Черна е пролетта ми очите ти
                               две ями
да заравят мъртъвците си мохамедани
Разповиване раз повиване
сайвана савана и свяна
кози кожи са страните ти
                               изписани
от етиопки
пръстите лешници под камъка
изплъзващи се
в опит да ги разпетя
Тялото ти сол е цялото
                               и мъдрост в модростта
на звяр заспиващ
Мъдростта е като мускулите
                               казвам
толкова наситени и разтегливи…
Черна е пролетта ми
                 черници череши
деца ги тъпчат хванати на хоро
Върти се колелото
                 с вакуум
мама отпушва мивката
морза на сърцето ми
                 /не мраза... /
първата телеграма за рождения ден
Черна е моята пролет
                    черна е
Бог на вегетацията

 

 

 

Електронна публикация на 09. май 2006 г.
Публикация в кн. „Амфиполис на деветте пътя“, изд. „Нов Златорог“, 1999
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]