Цветанка Еленков

проза, поезия, преводи

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

ЦИГАНИТЕ НА МОЕТО МОМИНСТВО

 

Цветанка Еленкова

 

Залиня душата ми със първата слана
с Бенгалски огньове догаряше вярата
падащи от небето звезди
над бебешкото ми кошче още
в сенокоса на моето моминство
година след година
мокра от роса се будех
с дрехи, които не се перяха
с тръпчивия вкус на отхапан нар
и десетте желания на пръстите
Поне листата да бяха прегоряли
а те черните ми нокти висяха
прилепи с прибрани криле
които единствени виждаха обратното
на кръстове-ками и планини-пирамиди
от вятъра изглаждани
или от лекото докосване по жезъла
на ръката с меки възглавници
Удушвач е дяволът
едва прибрани острите му краища
улеи върху лицата по изтънената земя
където бистра изтича водата дъждовна
за да се влее в мътилката на тленното
границата фина между страх и БЕЗразЛИЧИЕ
Колко хора я преминаха, баба ми разказваше
навремето, когато Дунава заливал къщите
най-много циганите оцелявали
И ако въжето на простора се разкъса
дрехите изпадат по дворове
ще ги вържат два пъти на кръста си
и все така ще се поклащат
и все така ще се успиват
неродените ми братя
зад счупени прозорци сити
като междукрачие на майки

 

 

 

Електронна публикация на 09. май 2006 г.
Публикация в кн. „Амфиполис на деветте пътя“, изд. „Нов Златорог“, 1999
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]