Цветанка Еленков

проза, поезия, преводи

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

ОТРЯЗАНО УХО Е СЛЪНЦЕТО НАД АРЛ

 

Цветанка Еленкова

 

казвам ти, че когато обичаме
забравяме за телата си
за първия грях
че сме мъж и жена забравяме
за нашата голота
или може би това е навикът
казваш ти
да приемем формите каквито са
сред които толкова дълго обитаваме
между масата леглата даже навън
Но защо са белезите по гърба тогава
от внезапното отдръпване и щипалката
този дявол
изпълзяла случайно между два ръба
Не, това е някакво съединяване на частите
докато придобият форма
с два три гвоздея или напротив
телесният акт доказал Божията воля
обратното на блудството
както кучетата се душат
без да знаят пола си -
с наведени глави преди да се качат
един на друг
най-стръмната улица е Монмартър -
на модела и неговия художник
платната му заклещили четката
така безразлични към голотата
Видях го този мъж дето влезе
видях го как отвори ципа на панталона си
първият ми любовник едва осем годишна
Ексхибиционист

 

 

 

Електронна публикация на 09. май 2006 г.
Публикация в кн. „Амфиполис на деветте пътя“, изд. „Нов Златорог“, 1999
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]