Цветанка Еленков

проза, поезия, преводи

Литературен клуб | страницата на авторката | съвременна българска литература

 

ИЗ „ИЗКРИВЯВАНЕ“

 

Цветанка Еленкова

 

БОЛКА

 

 

 

Когато държиш бутилка и чуваш вятъра
над отвореното гърло
когато поставиш рапан на ухото си
ехото болка от изпразненото тяло
и когато едно тънко свистене
като на спукана велосипедна гума
изпълни накрая празното пространство
като плач на новородено
Вземи го внимателно на ръце
и го подай или не го подавай на майка му
но го вземи внимателно
защото е толкова крехко цялото хрущяли
Дай му вода или го остави на лавицата
до главата си

 

 

 

 

ИНТЕЛЕКТУАЛЦИ

 

 

 

Изпращаш ми снимка
на онези честни животни
живеещи на границата
и на зависимостта
със снизхождение не смирение
както кучето ми и невръстният ни син
на които цяла сутрин подавам топка
напред-назад нагоре-надолу
ревнувайки се триейки се
наелектлезирайки се
а не като онези лъкатушещи ръкави
и на летищата
набъбнали разбягвайки се
разклонявайки се
сиви които накрая все пак
се изливат

 

 

 

 

ОТГОВОРНОСТ

 

 

 

Макар да нямаме
изпъкнали плоски зеници
като при някои земноводни
легнала на твърдата земя
която не ми дава да заспя
те виждам
обръщайки очи
в аметистовата повърхност
надолу с глава
подобна на мароканска чаша
на фона на падаща мазилка
или отдръпващ се сняг
и присвивайки ги –
шарената сянка с която се сливаш
Така че не мога да различа
какво е истина
твоето отражение
или жертва

 

 

 

БУРЯ

 

 

 

Всички сме с главата надолу
антените са мачти
на обърнати кораби
малко и ще потънат
в морето
над тях
което е сгъстяване
като в Лондонско метро
или в препълнен автобус през зимата
с изпотени прозорци
и разбити амортисьори
Някой се допира плътно до теб
хващаш се за чантата
или екстремно прокарваш ръка
по гърба на палтото
черно
с шев по средата
да не би да протече отнякъде
Мирис
на мокро куче
на нещо което ври а не е за варене
и докато си пробиваш път
шалът ти защипан между много тела
зиг-заг
те стяга за шията
усещаш гърма като пулса си

 

 

 

УПЪТВАНЕ

 

 

 

Три пъти блъскане на врата
откровеност вместо откровение
дълбоко докосване на границата
миризма на каишка
като тази на виолетки с жасмин
между страниците на книга от Пруст
в дългия престой от два полета
на някое средноевропейско летище
молдованка спира и те пита
за втори път

 

 

 

ГЛОБАЛНО ЗАТОПЛЯНЕ

 

 

 

От два дни не вали
но все още могат да се видят локви
тук-и-там
които постепенно се свиват
до най-дребни монети
Остава само влагата
дори само във въздуха –
онова първо лъхване от самолетната стълба
или сянката му от Разпятието в църквата
Св. Мария Саломе
Така невръстният ни син се протяга
на събуждане
задържа се в тази поза
И понеже климатът се променя
скоро тук ще е горещо
или ще вали непрекъснато
което е същото

 

 

 

СТУД

 

 

 

Не времето
а атмосферата казвам
онова около главата
и завързано
без значение отдолу
или отгоре като гълъб
онова около тялото
и пука
малки балончета засмуквани
с уста
или листо върху далекогледа
на ръка
този въздух дистанция
този възел попадение
невръстният ни син
хвърля камъчета в езерото
но когато се надвесва
Не близостта
а силата казвам
и го дръпвам настрана

 

 

 

МАТРАЦИ

 

 

 

Тела с техните стонове
тонове
хармониката се е скъсала
останало е само ехото
и едно препарирано пълзящо
Поне да ги изнасяха на слънце
каза ми

 

 

 

ЕДЕЛВАЙС

 

 

 

Пак можеш да говориш
дори ако долната ти челюст е
камък и хоросан
бордюр или перваз
на прозорец или балкон
а над устната си имаш мъх
който лъщи лепило или пипало
Дори ако не можеш да поклатиш глава
или не се надяваш на вятъра
пак можеш да говориш
Зависи от ъгъла на гледане
Ще ставаш и ще клякаш
Ще скачаш
Ще стоиш до някой който тръгва
така че на онези отвътре да им изглежда
сякаш си ти
На мен вятърът ми пречи

 

 

 

ТЕМЕНУГИ

 

 

 

До твоето око се стига
през цветята в саксията
в дупката между две венче-
листчета които се допират
почти
след като е валяло и грее
там където очакваш да видиш
пръст перваз или дори
отсрещната кооперация
където въобще не очакваш да видиш
нищо
не и око изпъкнало като на император
Константин или на игуана
капка на ръба
мазка надолу
втвърдена

 

 

 

Електронна публикация на 05. август 2013 г.
Публикация в кн. „Изкривяване“, Цветанка Еленкова, Изд. „Стигмати“, София, 2011 г.
г1998-2016 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]