Емилиян Николов

проза

Литературен клуб | нова българска проза | страницата на автора

 

ЛЯТНО КИНО

 

Емилиян Николов

 

         
         Иван беше облегнал глава в хоризонтално положение върху бюрото и гледаше гъстата пара, която излизаше от чашата с кафето. За зла ирония на чашата беше нарисуван Хари Потър, с прическата си тип паница и кафевия пуловер. Иван проклинаше лошия си късмет, който му бе донесъл извънредна курсова работа на тема "Престъпление и наказание в романите на Георги Караславов" при това за след два дни. Обичаше да пише такива статии, но не и по задължение и за толкова кратко време. Взе тома на Караславов от лавицата и затърси на коя страница Юрдалана убива малкия крадец. В този момент Иван чу проточения звън на телефона.
         - Козел, ти ли си? - Иван веднага разпозна грухтящото "Ало" на своя бивш съученик.
         - Мятай се насам, Павката е намерил две женски и ще ги водим на купон. - изграка Козела от слушалката. - Едната е работила като стриптизьорка.
         Нека не ви разказвам повече за Козела. Иван не обичаше да движи с него, защото все го забъркваше в някаква простотия. Но тази вечер би предпочел да иде някъде.
         - OK. Ще намина.
         - След половин час в лятното. И вземи билети.
         Иван се съблече и влезе под душа, а докато го обливаше горещата вода се обади на телефона с програмата на кината, за да порвери какво го чака този път - в лятното кино даваха филма "Вълк" с Джак Никълсън и Мишел Пфайфър. По-добре от предишния път, когато Козела беше избрал "Върколакът и нощта" в едно опушено квартално кино. Тогава обаче нито момичетата се уплашиха, нито беше достатъчно тъмно, защото местата им бяха точно пред кабинката с филмовия апарат. Това не попречи на Козела да налапа своята "избраница", а неговото мучене и мляскане надмина врякането на върколака.
         Иван спря водата, изпика се за всеки случай и нахлузи хавлията. Така и така беше нарочен за спонсор на мероприятието, нищо не му пречеше поне да закъснее. Тъкмо щеше да даде възможност на Козела да го прехвали пред момичетата. Иван взе два сини презерватива. Обу дънките и тениската, закопча сандалите и хукна по стълбите. На такива срещи не обичаше да носи чорапи и бельо, така според него само се "принизяваше" ситуацията. Разчиташе на същото и от другата страна. Не обичаше да го прави с жени, с които контактува колегиално, прекалено много ги уважаваше, а и не можеше да се развихри достатъчно. Затова понякога приемаше поканите на своите приятели.
         Пред киното Иван го чакаше изненада. Козела бе забил някое момиче по пътя и Павката беше дошъл вместо него. Другата добра новина беше, че момичетата бяха много готини. Това бе видно и на слабата светлина на уличните лапми. Все пак Иван не се доверяваше на първите впечатления и побърза да се запознае със Симона и с Елвира. Павката и Елвира отидоха за пуканки и чипс, а Иван и Симона затърсиха с очи дали няма да се появи Козела (или поне Иван си мислеше, че това търсят). Симона беше хубаво чернокосо момиче с бледи устни и малък нос. Лицето й имаше правилни черти, а гримът много точно беше изразил позитивното в израза му без да личи прекалево много. Не само ръста, но изглежда и възрастта на Симона беше по-малка от тази на стройния Иван. Двамата идеално се допълваха.
         - Имаш ли си приятел. - започна Иван като за начално разчупване на леда.
         - Щом това те интересува, имам си. Но е много скучен и много тъп. Затова пердпочитам да бъда и с други момчета.
         - Разбирам те. Аз си нямам постоянно гадже. Но обичам да правя секс с различни момичета, с такива, които не познавам прекалено много.
         - Сигурно добре си прекарваш. - Симона се приближи до Иван, а връхчетата на гърдите й се очертаваха през бялата тениска.
         "Много е секси. И като мен ходи без бельо на такива срещи. Не е някоя задръстенячка. И е много откровена. Още с първите си думи с непознат споделя какъв е интимния й живот." - помисли си Иван на ръба на възбудата. - "Но не ми се вярва тя да е била стриптизьорка. За Козела всяка сексапилна и открита жена е била стриптизьорка."
         - Лошото е само, че така нямаш сигурен секс, когато ти се прииска - сподели Иван, забравил, че не говори с кварталните си приятели.
         - Моят Спас ако мислиш че има сигурен секс… - промълви Симона, а Иван я целуна леко по косата.
         - Лошо е, когато нещо се прави по задължение и когато една връзка се превърне от удоволствие в насилие, което и двете страни нямат смелостта да прекратят веднага. Иначе такива връзки така и така са обречени, но поне човек може да си спести много нерви и напрежение, ако прекрати веднага съжителството с такъв човек. Това е поне моето мнение.
         - Така е, но пък се получава така, че точно това, че имам постоянна връзка с този човек, ми дава свободата да правя секс с различни момчета като тебе.
         - Така е, забраненият плод е най-сладък.
         - Не е точно това. Когато знаеш, че винаги можеш да се върнеш някъде, на точно определена предишна позиция, някак се чувстваш по-свободен. Нашите вериги се оказват нашата свобода.
         - Има ли смисъл да стоим на филма? - попита Иван след кратка пауза.
         Изчакаха другите да се върнат с пуканките и, като взеха малко за из път, Иван и Симона, хванати ръка за ръка, тръгнаха по тротоара към дома на Иван. Внезапно на пътя им се изпречи брадясалата физиономия на Козела:
         - Леле! Хормоните не ни дават мира! Добро е момичето, не е лошо! Аз бях забърсал една закръгленичка, но тя пък взе да се опъва. Е, накъде ще ходим сега?
         - Ние сме гледали този филм и затова ще се разходим. - заоправдава се Иван, стреснат както винаги от безцеремонността на Козела.
         - Хайде да ви водя на воден купон. Не ги познавам хората, но с момиче като твоето, ще ни пиремат без проблеми. Имаш ли нещо отдолу, сладуране?
         - Знаеш ли, хрумна ми, че при Павката останаха нашите билети за кино. Ти така и така беше много навит за филма, а и не е хубаво билетите да отиват на халос. Тъй че - Чао!
         Козела беше толкова стреснат от това как Иван го разкара, че дори не успя да реагира. Приготви се да запали цигара, когато от близкия бар някакъв познат му махна с ръка и Козела бързо пренасочи вниманието си натам.
         Заваля лек дъждец и Иван притисна Симона до себе си. Симона съблече своята влажна тениска веднага след като влязоха във входа на блока. Тя познаваше Иван от толкова кратко време, а вече го чувстваше така близък и изпитваше такова доверие към него, сякаш двамата бяха живяли дълги години заедно. Той беше толкова стабилен, че Симона имаше чувството, че дори и торнадо да връхлети върху тях, тя просто трябва да държи ръката му и може да се чувства спокойна.
         Късно вечерта прозорецът на Иван светеше в бледото лъчение на множество малки светлинки, а при по-внимателно вглеждане в дъното можеха да се видят две голи тела, които като че ли не бяха свързани само за една нощ, а за цял живот.

 

 

Електронна публикация на 01. май 2002 г.
Публикация в сървъра за изкуство и култура Cult.bg на 08. май 2002 г.

 

г1998-2004 г. Литературен клуб. Всички права запазени!