Емилиян Николов

литературна критика

Литературен клуб | страницата на автора | каталог

 

Литературата в Интернет като институция - три години по-късно

 

Емилиян Николов

 

Текстът е четен на конференцията "Езикът и литературата в епохата на глобализацията", 21 - 22.05.2002 г., организирана от Факултета по славянски филологии на СУ "Св. Климент Охридски"

 

         Още през 70-те години на миналия век стартира проект за превръщането на "хартиени" издания на книги в електронни текстове. Инициаторът на проекта Майкъл Харт явно е съзнавал революционното му значение за разпространението на книги, защото му дава названието "Проект "Гутенберг". По-късно набраните от екипа доброволци текстове започват да се публикуват в Интернет и така те стават достояние на огромен брой хора от почти всички държави по света. Постепенно проектът разширява своята дейност и започва да се занимава със съхраняването, обновяването и изследването на всичко, което се намира във фондовете на библиотеките.
         През 1998 г. идеята за публикуване на литературни произведения в Интернет започва да намира отглас и в България. Появява се електронното списание "Велкия", което задава модела на много от бъдещите електронни издания, публикувайки наред с класически произведения като "Бай Ганьо" на Алеко Константинов и поезията на Димчо Дебелянов, текстове на Станислав Стратиев, разкази от Милена Авонеди и Людмил Станев и др. Електронният вестник "Бодил" (сегашният "Литературен клуб") също възприема този принцип на публикуване, като предлага на интернет аудиторията произведения, подходящи за четене в тази среда - поемата "Септември" на Гео Милев, сборника "Под манастирската лоза" на Елин Пелин, фейлетони на Алеко Константинов, а наред с тях есета и рецензии от нови автори.
         През 1999 г. Георги Чобанов основава уеб сайта "Литературна мрежа" като виртуална библиотека с конкретни препратки към всички текстове от български автори, присъстващи в Интернет. Чобанов лансира в научните общности своя доклад "Литературата в Интернет като институция", в който отбелязва, че българската литература в Интернет трудно би могла да претендира за какъвто и да било институционален статут, тъй като е разпръсната, трудно достъпна и непопуляризирана сред читателите. Липсва и авторитет, който да "узакони" дадена публикация.1
         Три години по-късно можем да кажем, че българската литература в Интернет е централизирана в три виртуални библиотеки - "Литературна мрежа", "Словото" и "Литературен клуб", които предлагат произведения от българската литературна класика, необходими за ученици и за студенти и така популяризират българската литература, а същевременно действат и като издателства за публикуване на съвременни автори в Интернет. Чрез организирането на електронни конкурси, в които редактори на виртуални библиотеки журират участниците наред с литературоведи като Йордан Ефтимов, Борис Минков, Бойко Пенчев, Живко Иванов и др. се легитимират произведенията на автори, които имат публикации единствено в Глобалната Мрежа. През 2001 г. беше създаден и първият вертикален интернет портал за изкуство и култура Cult.bg.
         Друг важен фактор за превръщането на българската литература в Интернет във валидна социална реалност е създаването на литературна критика за "мрежовите" автори на страниците на книжните литературните издания, както и в Интернет. Опит в това отношение беше направен в началото на 2001 г. с рубриката "Click and Enter" в "Литературен вестник", но в нея имаше повече изброяване на публикувани произведения и на интернет адреси, а оценката се излагаше в едно-две изречения. Добрите автори, които предлагат своите текстове първо в Интернет, най-често са забелязвани първо от издателите и чак след като произведенията им се появат в книжен вид, често ги оценява и критиката. Такъв беше случаят с Дилян Вълев и романа му "Седем дни", който излезе първо в Интернет, там издателите от "Жанет-45" го откриха и издадоха като книга. Едва тогава спечели няколко литературни награди. Проблем е, че повечето литературни критици или нямат достъп до глобалната мрежа, или нямат възмо жност за внимателен прочит на огромното количество про изве дения от непознати автори. За сметка на това все по-често занимаващите се с книгоиздаване обръщат поглед към електронните публикации, а случаят с Дилян Вълев не е изключение. Така един бъдещ писател може да тества своите възможности първо в Интернет и ако стане популярен там, това само ще подпомогне реалното му битие като автор. Такъв е случаят с Виктор Пелевин, който доби популярност чрез Глобалната Мрежа, а сега е може би най-четеният съвременен руски писател.
         Но за да може текстовете на един добър автор в Интернет наистина да бъдат забелязани и от читатели, и от издатели на книги, е необходимо те да бъдат на подходящо място, тъй като има много сайтове за литература, които само събират взети от други места текстове и така постепенно се превръщат в едно своеобразно "бунище", тъй като по-слабите текстове затрупват истински стойностните. При публикуването на литература в Интернет трябва да се използват възможностите за лесно редактиране и пренареждане на произведения и автори. Няма да бъда много оригинален ако кажа, че в днешната визуална епоха медии като телевизията отнемат част от времето на по-широката четяща аудитория, поради това вниманието на бъдещите читатели трябва да се пренасочва към най-добрите текстове в зависимост от спецификата на аудиторията на литературното издание. Виртуалната библиотека не бива да копира дословно принципа на обществената библиотека, а трябва да бъде повече от събрани накуп те кстове, подредени по азбучен ред на авторите им.
         Първи опит в това отношение се прави в уеб сайта "Литературен клуб" (http://litclub.dir.bg), където публикуваните произведения освен че се подреждат в обичайните раздели "Азбучен каталог" и "Жанрово-тематичен каталог", се разпределят и в рубриките "Българска литературна класика", "Нова българска проза/поезия", "Литературна критика", "Преводна литература", "Старобългарска литература", "Философия" и "Извън канона". Подборът на включените произведения в раздела "Българска литературна класика" е мотивиран от две литературоведски класации. В "Нова българска проза/поезия" количеството публикувани текстове е огромно и поради това се възниква нуждата от някакво йерархизиране. В момента е възприето разделянето на автори, които имат издадени книги, публикувани и в Интернет, и автори, които или нямат, или имат отделни публикации в книжни издания. Първите се поставят в горната част на страницата "Нова българска проза/поезия" по азбучен ред, а останалите са изведен и след тях. В рубриките "Литературна критика", "Превод на л итература" и "Извън канона", тъй като текстовете не са толкова много, произведенията се подреждат не по азбучен ред, а според преценката редакторите на сайта.
         Поради съсредоточеността на интернет аудиторията само около няколко литературни сайта, ролята и отговорността на техните редактори за формирането на литературния вкус на младите е огромна. Слабост на редакторите на електронните издания за литература е, че често правят компромиси с качеството на публикуваните текстове, изкушени от възможността техните виртуални архиви да нарастват по-бързо. Освен по-критичен подбор редакторите трябва и по-смело да редактират текстовете и, ако се налага, да "преправят" отделни изречения в името на подобряване качеството на литературата в техните издания и в Интернет като цяло.
         Редакторите на някои уеб сайтове за литература обичайно включват в своите каталози всички или почти всички текстове, които получават сканирани по електронната поща. По този начин се обезличават автори, които в реалния свят имат много по-голям ценностен квалитет и авторитет. Друга промяна с институцията на автора, която настъпва в Интернет, е опосредствения контакт между него и читателите. В повечето случаи към неговите произведения в Мрежата има адрес на личната му електронна поща, чрез която много по-бързо може да получава писма от читатели. Форумите и чат-румите са друга форма на приближено общуване, а порталът за изкуство и култура Cult.bg предлага в рубриката си "Литература" възможност за мигновен коментар на даден текст от страна на читателите, а в "Литературен клуб" авторът може да избере дали да публикува произведението си и във форума и по този начин да го подложи на "стрелите" на читателите.
         В момента най-посещаваните български виртуални библиотеки "Литературна мрежа", "Литературен клуб" и "Словото" действат едновременно и като електоронни списания/вестници, като предлагат новини за премиери на книги, конкурси, научни конференции и т.н., а "Литературен клуб" има и две рубрики за промоции на нови книги. На практика липсва българско електронно издание, което да публикува само "мрежови" автори.
         Друг проблем, който е интересен да се коментира в един такъв обзор, е как се променя четенето в Интернет, четенето от екрана на компютъра. Тук трябва да се отбележи, че една немалка част от ползващите текстовете в Интернет, предпочитат да ги принтират и така да ги четат от книжни носители. Останалите четат on line най-вече по-кратки текстове. Много малко са хората, които ще тръгнат да четат роман в Интернет и поради това сайтове като "Литературен клуб" и "Литература плюс култура" се насочват към публикуването на по-големите текстове на части - например по една глава на седмица. Този модел също има своите отрицателни страни, тъй като е ясно, че въздействието на едно произведение е по-силно, когато се чете в по-сгъстен период от време. Това е и причината "Литературен клуб" да толерира кратките жанрове - организира конкурси за къс разказ, поддържа рубрика за хайку и т.н. Така потенциални читатели, които само сърфират в Интeрнет, могат по-лесно да бъдат за интригувани и привлечени като читатели.
         Но текстът в Интернет освен че се възприема от екран, има и друга специфична характеристика - той е едновременно и хипертекст. От една дума може да се отиде директно на отделна страница, която има отношение към нея. Това означава, че ако някой чете например статията на Атанас Далчев "Поезия и действителност", той може в последния абзац да "кликне" върху името Димчо Дебелянов и да отиде на мястото, където са публикувани произведенията на Дебелянов. По подобен начин е структуриран текстът в "Хазарски речник" на Милорад Павич.2
         Тази революционност на хипертекста дава основание на руският литературовед Александър Генис в статията си "Книга на книгите. Коментар към едно изобретение" да отбележи: "Всъщност електронната книга е Книга на Книгите. Постепенно тя ще измести книжарниците и библиотеките - нали една книга ще съдържа всички останали."3 Дори и тази прогноза на Генис да се сбъдне, това едва ли ще стане скоро. Бъдещето е в съсъществуването на двете литературни полета - на книжните издания и на интернет изданията и във взаимното им обогатяване.

 

 

 

Бележки:

1 . Чобанов, Г. Литературата в Интернет като институция. - Български език и литература, 1999, кн. 5, с. 60. ^
2 . Павич, М. Хазарски речник, С., 1989 ^
3 . Генис, А. Книга на книгите. Коментар към едно изобретение. - Факел, 2000, кн. 6, с.104. ^

 

 

Електронна публикация в "Литературен клуб" на 23. май 2002 г.
Публикация в сб. "Езикът и литературата в епохата на глобализацията", УИ "Св. Климент Охридски", С, 2003 г.
Публикация в сб. "Три литературни дискусии", Издание на Студентски дом, С, 2002 г.
Публикация във в. "Литературен вестник", бр. 33, 16-22.10.2002 г.

 

г1998-2003 г. Литературен клуб. Всички права запазени!