Емилиян Николов

рецензии

Литературен клуб | страницата на автора | азбучена каталог

 

Улици и страници

 

Eмилиян Николов

 

 

         Колко истории можете да разкажете докато въртите волана на колата по време на шофьорски курс? При това все за автомобили. И инструктурката, на която разказвате, да е жена, при това много красива. И тя също да има какво да ви разкаже. И нейните съседи също. И на края да напишете всичко и да го адресирате до чешкия писател Бохумил Храбал. Накрая да добавите и снимки. Те естествено са черно-бели, защото повечето от историите са за времето преди Втората световна война. Корица на книгата, снимка: www.colibri.bg
         Романът на полския писател Павел Хюле „Мерцедес-Бенц. Из писмата до Храбал“ е изключително литературен. От една страна заради представянето на емблематични събития от световната история чрез лични човешки истории; заради утвърждаването на силата на разказването, което поддържа приятелството между Павел и инструктурката Цивле; заради утвърждаването на фигурата на писателя посредством Бохумил Храбал; заради многобройните алюзии към други литературни произведения; заради лаконичния език и великолепен стил; заради структурата на повествованието, в което ту се започва една история, ту друга, след това ту се завършва една, ту друга.
         Павел Хюле е написал един много тъжен роман, в който се преплитат темите за войната, за прогреса, за девалвацията на ценностите, за американска мечта, за ефимерността на нещата, за смъртта. Роман, в който движението е много важно. И в пространството, и във времето. В настоящето времето тече много бързо. Всичко е само пари и печалба, както се изразява инструкторката Цвиле (с.56). Всичко отминава и се забравя почти веднага. Дори героят Павел се усеща, че е забравил какви са очите на Цвиле (с.110). Кариеризмът измества всичко останало. Навсякъде има капани. Един от колегите на Цвиле в инструктурската школа Шкарадек става висш чиновник в агенцията по приватизацията, въпреки че от запознанството си с него не оставаме впечатлени от интелигентността му. За сметка на това историите от миналото се разказват бавно, често се прекъсват от случки в действителността или от други истории, и с това още повече се забавя времето. Читателят има възможността да се наслади на атмосферата, да проследи човешките съдби, да се посмее на глупостта или хитроумността, да съпостави предразсъдъците на различните нации, да добие представя кои вестници повече са се четели, коя бира повече се пиела и кои кръчми най-много си струват… Въпреки това в онези времена не е било прието да се закъснява.
         Романът щеше да бъде прекомерно сантиментален ако не беше рамката с учебното шофиране из улиците на градчето Вжешч. Малкото фиатче, на което се учи героят докато разказва, бледнее на фона на „мерчо”-то от спомените за дядо му. Новите жилищни квартали с блокове, големият уличен трафик са тези, които не се харесват на героя. Неговите шофьорски опити из града са описани с много хумор, и на техен фон историите му ни се струват още по-тъжни.
         Интересна е ролята на Бохумил Храбал в романа на Павел Хюле. Ясно е, че в литературната мрежа на полския писател Храбал заема важно място. Връзката към „Строго охранявани влакове” е очевидна не само като време на действието, но дори и ако търсим връзка между дядото на Павел Карол и дядото на Милош Хърма Вилем, който застава сам срещу немските танкове. Интересно е, че и в сюжета на романа се разиграват и ситуации, свързани с Бохумил Храбал – Цвиле си е взела точно негово томче при първата им среща без да знае за пристрастията на Павел, а в една от историите разказвачът дори прави паралел с филма на Иржи Менцел по „Строго охранявани влакове”. Към края на романа той още повече се отдава на почитта си към чешкия писател, докато не се стигне до развръзката.
         „- Е, не – рече най-сетне госпожица Цвиле, - щом спрете да говорите, или събаряме стълбче, или Ви гасне колата, моля Ви, по-леко с газта и отпускайте съединителя бавно, и в никакъв случай не сменяйте посоката, колата сама ще завие, ето така, сега е добре, бавно, бавно, бавничко – тя докосваше с ръце моите ръце и много деликатно ги притискаше към волана – и не говорете повече. – Добре – прошепнах.” (с. 16).

 

 

 

---

 

 

         Полският писател Павел Хюле в момента е в България, а довечера от 18:00 ч. в Полския институт в София лично ще представи своя роман „Мерцедес-Бенц. Из писмата до Храбал”, пр. Силвия Борисова, Изд. „Колибри”. Вход свободен. Заповядайте!

 

 

 

„Мерцедес-Бенц. Из писмата до Храбал“, Павел Хюле, София, 2009, Изд. „Колибри“, цена: 7 лв.

 

Електронна публикация на 05. октомври 2009 г.

г1998-2009 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [e-zine и виртуална библиотека]