Емилиян Николов

репортажи

Литературен клуб | страницата на автора | публикуване

 

Как бе закрит Семинара по рецепция на Античното

 

Емилиян Николов

 

 

         Трудно ми е да си спомня деня, в който стартира Семинарът по рецепцията на античното. Помня, че първият афиш на този кръжок, който ми направи впечатление, беше за участието на Богдан Богданов. Следващите заявени лектори бяха Александър Ничев, Николай Гочев, Благовест Златанов, Николай Бойков, Еньо Стоянов, Явор Гърдев и др. През есента семинарът се провеждаше не всяка сряда, а през сряда. Плакатът се промени, стана един от тези големите, стандартните, с графи, в които се попълват дата, място, имена на участниците и тема. Започнаха да идват повече хора (включително моя милост), зала 137 на Ректората на СУ винаги беше препълнена. На лекцията на Боян Манчев1 за Тончо Жечев се получи истински сблъсък между него и Антония Колева. Последва лекцията на Бойко Пенчев "Българският Одисей": сънят на Тончо Жечев", на която бяха дошли видни личности като Александър Кьосев, Георги Господинов2, Миглена Николчина и др. От лекцията на Бойко Пенчев всички запомниха най-вече връзката с руския философ Фьодоров. Николай Фьодоров във "Философия на общото дело" прокарва идеята за възкресяването на мъртвите със съзнателните усилия на цялото човечество. Едно от тези средства е паметта. Фьодоров иска връщане към патриархалната задруга, но с нови задачи. Според него "гробищата трябва да прерастнат в музеи и библиотеки" и цялата тази психария нарича с термина психократия. Той мисли възкресението като нравствено обединение на мъртвите.  А дали при Тончо Жечев можем да говорим за едно възкресение или за множество възкресения? Това беше един от поставените въпроси без готов отговор, но пък добър повод да се намеси Фьодоров и да стане по-интересна лекцията.
          Все пак защо беше обявен края на този семинар? На този въпрос Георги Гочев (един от основателите му) отговори на един осмодекемврийски купон така: "Защото вече си е свършил своята работа. (Защото вече започват да се говорят неща, които не разбирам.)". На 18. декември в един от кабинетите в района на Гълъбарника се състоя нещо като купон по случай рождения ден на трима души под мотото "Купон за закриване на Семинара по рецепция на античното". Дойдоха много хора като Благовест Златанов, Боян Манчев, Георги Илиев, Дарин Тенев, Николай Бойков, Георги Гочев, Невена, Еньо Стоянов, Галина Георгиева, Соня Николова, Петя Абрашева, Николай Шаранков, Доротея Табакова и др. (Ако някого съм забравил нека не се сърди..) В първата част на купона се състоя първоначално натрупване на алкохол и солети в организма, също оживени философски спорове. Във втората част на събирането имаше литературно четене, на което Николай Шаранков прочете първо на старогръцки, а после на български стихове от Омир, а преди това нови стихове прочетоха Георги Гочев, Николай Бойков, Доротея Табакова (тя чете хайку) и др. Четенето се извършваше като всеки от четците се качваше на един чин до прозореца и отвисоко с гласови възможности на max подкарваше стиховете. И между другото повечето си заслужаваха. След това Доротея Табакова започна да свири на китарата (Дарин Тенев си беше тръгнал вече), най-вече руски народни песни, които останалите припяваха. А, щях да забравя. Николай Бойков изпя една унгарска народна песен - на унгарски, естествено. Никой не разбра текста, но лично аз си мисля, че ще да е нещо за хората, на които им крадат шалове...
          Накрая ще поставя и още един въпрос: Защо, по дяволите, нямаше купон и за закриването на семинара "Малка носовка"?

 

 

 

 

---

 

1 вж. статията на Боян Манчев "Одисей и неговият двойник" в кн. 13, бр. 1/2002 г. на сп. "Критика и хуманизъм" ^
2 гл. редактор на "Литературен вестник" в продължение на няколко години, а от началото на 2003 г. заместник на новия главен редактор и един от основателите на вестника Едвин Сугарев ^

 

 

Електронна публикация на 23. декември 2002 г.

г1998-2002 г. Литературен клуб. Всички права запазени!