Евелина Кованджийска

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Евелина Кованджийска

 

 

Даже лудият прекрачи лятото.
Дайте му от лепкавата нежност на тополите,
потопете длани във очите му,
откъснете цвете да му грее.
После го попитайте защо
е нарамил гегата от слънце.
Сигурно пак търси планина,
сигурно отново ще се върне.
Питайте го и за някоя жена,
топлила лицето му при дъжд.
Може би е срещнал в лудостта
своята единствена жена.
Питайте го за дървото,
сраснало се с неговите длани -
лудият едва сега разбра,
че дървото няма клони -
сочи с пръстите му към небето
и се моли.

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]