Онази пролет остави безброй белези по тялото ми.
Остаряха сълзите от смълчаването на капчуците.
Остаряха и думите.
Онази пролет...
Зимата се беше изтърколила така набързо пред очите ми.
Не успях да запазя снега по покривите,
да изстудя сърцето .
Рошавите врабчета отново накацаха на прозореца.
Звездите надничаха в стаята.
А там аз ритуално режех косите си.
Прощавах се.
Не питайте защо!
Не питайте с кого!
После с къса момчешка прическа
натрупах стиховете в камината
и запалих огън.
Светлините му заиграха налудничаво по стените.
Влезе баща ми.
Не ме позна.
Заради косите.
Сега бяха като на майка ми.