Евелина Кованджийска

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Евелина Кованджийска

 

 

Лястовица преряза гърлото си на жиците,
трамвай излезе от релсите,
а няколко улични псета се сдавиха.
В такъв ден написах първото си стихотворение -
не беше за звездите, за майка ми или птиците.
В него се чуваше скръбната песен на саксофон,
а маргарити цъфтяха по кожата.
Камъните се изтърколиха по стръмното
и проходиха.
Завоите се изправиха.
Паднало слънчево зърно запали полето,
мравките имаха криле,
а къртиците строяха къщи.
Не беше за любов,
а беше любов.
Как да го обясня?
Просто в онзи ден спрях да се моля
и се вкорених в стиха.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]