Евелина Кованджийска

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Евелина Кованджийска

 

 

Подпирам се на небето,
дъх не ми стига,
дрехите ми висят по тялото,
а катакомбите някъде долу
крият лицето на времето.
Момиче събира дрехи
от простора
и очите й попиват от светлината,
кожата й е прозрачна,
а зениците големи.
Никъде под слънцето
това момиче
няма да се роди отново.
И болката от раждането
на жени
не ще заимства
от това тяло,
от тази прозрачна кожа
и големи зеници.
Боли ме от това.
Искам да има момичета,
които да се повтарят във времето
като цветята.
Искам всяко родено момиче
да има свой образ и подобие.
А майките - да обичат момичетата си.

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]