Евелина Кованджийска

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Евелина Кованджийска

 

 

I.

 

нощите имат очи
взират се в мен тихи и неразумни
но нямат крила за да отлетят

 

пепруда е заплела криле в паяжината на стъклото
аз студено я гледам и отрязвам с ножица крилете й
не я боли
вече е мъртва

 

сега имам криле
нощта е минала
изгряват първите лъчи
аз съм видение от нощта
и имам криле

 

сигурно в следващия си живот ще бъда пеперуда

 

сега съм жрица на нощта
а слънцето изгори очите ми

 

песента ми е за пеперудата
която загуби крилeте си

 

чакам нощта

 

 

II.

 

денят се изтече между пръстите ми като мътна река
студена е срещата с нощта

 

чувам размахването на криле
нямам очи, за да ги видя

 

но политам

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]