Евелина Кованджийска

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Евелина Кованджийска

 

 

Задраскваш чертите на умореното си лице
и се сродяваш със хаоса,
ще се събудиш в пясъчните коси на времето
без име и място под слънцето.
Стъпките ти са невидими за снега,
а очите-празни от болката.
Снегът разпилява преспи над спомена,
а ти си вятър, който няма ръце.
Не затваряш вратата зад тебе,
остава да зее отворена
и ти се скиташ бездомен
под небе, което някога било е твое.

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]