В такива сънища се раждам,
затрупвам мъката с детско одеяло.
Приемам, че съм грешна и сама,
света топя в ръцете си - игра със сняг
и пиша неразбрани стихове
зад рамките на тъмни очила.

В такива сънища всичко започва отначало.
Загубвам очертания
и всичко черно в мен е бяло.
А космосът се приближава.
На крачка съм от раждането.

В утробата е мрак.
И тихи звуци.
А вън ме чака някой.
Чака ме света.
Да вдишам с дробове
и пак да се родя...

След мрака идва светлина.