Евелина Кованджийска

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | азбучен каталог

 

***

 

Евелина Кованджийска

 

 

В такива сънища се раждам,
затрупвам мъката с детско одеяло.
Приемам, че съм грешна и сама,
света топя в ръцете си - игра със сняг
и пиша неразбрани стихове
зад рамките на тъмни очила.

 

В такива сънища всичко започва отначало.
Загубвам очертания
и всичко черно в мен е бяло.
А космосът се приближава.
На крачка съм от раждането.

 

В утробата е мрак.
И тихи звуци.
А вън ме чака някой.
Чака ме света.
Да вдишам с дробове
и пак да се родя...

 

След мрака идва светлина.

 

 

 

 

Електронна публикация на 19. март 2009 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]