Здравка Евтимова

проза

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска проза

 

ГОСПОЖА АРСЕНИЕВА

 

Здравка Евтимова

 

         Финото тяло, отпуснато върху специалния диван за масажи с твърд матрак, беше толкова бяло и прозрачно, че погледът улавяше  нервните окончания на мускулчетата и не можеше да се откъсне от тях.. Длетото на природата дълго бе работило върху корема, гърдите и ханша на жената, влагайки изключително старание върху краката, блестящи с лъчистата белота на покрит с лед планински връх. Несвикналият с тази гледка наблюдател вероятно би останал без дъх, но Д. Добре знаеше, какви звуци - леки като шепот на сухи есенни листа - издаваше всеки квадратен сантиметър от плътта на великолепната г-жа Арсениева-Натева по време на пълния масаж.. Д. се намираше на границата на световъртеж от тези звуци - познаваше звуците на прибоя,  от едва забележимите вълни на корема на госпожа, гърбът й попукваше съвсем лекичко - като дървеното мостче в Созопол към ресторанта “Дулото” - там Д. работи лятото преди три години, приемайки скандинавските и немските туристи - вечер разхождаше кучетата им по брега.
 Финият гръб на г-жа Арсениева попукваше под пръстите й тъкмо като мостчето под краката на кокер шпаньола на г-н Вайзе; този немец подаряваше на Д. много хубави бакшиши и лъчезарни усмивки, когато наблизо не се рееше жена му - висока два метра ослепително руса колона, която излайваше нарежданията си към Д. и очакваше мили и приветливи поклони в отговор. Едва когато поклонът на Д, придружен с всичките 32 зъба на усмивката й пробиеха ледената обвивка на гръдния кош  и докоснеха сърцето на г-жа Вайзе,  тогава масивната немкиня махаше с ръка към Д и оставяше в ъгълчето на масата 50 пфенига бакшиш. От Д. се очакваше отново да разкрие 322-те си зъба в дълбоко благодарна усмивка, което тя правеше, защото не желаеше да изгуби бакшишите на г-н Вайзе. С тях беше купила на майка си костюм - сако и панталони - и този тоалет продължаваше да бъде гвоздей номер едно в гардероба й.
  Арма го обличаше  само веднъж на месец - и сега щеше да се яви с него на интервюто при г-жа Арсениева.
 - Очаквам майка ти да бъде точна - изплува като подводница сред студените води в съзнанието на Д. гласът на госпожата.
 -Да, госпожо - побърза да отвърне Д. - Когато госпожата беше доволна, вълните в корема й се лееха мънички и топли , и  пръстите на Д.  попиваха трепета им чак до китката.
 - Ръцете ти днес са студени - продължи госпожата. Гласът й, както обикновено, беше нежен и мек като възглавничка на бебе, но в глъбините му се кръстосваха опасни течения , плаваха гладни морски хищници, чиито зъби Д. вече отдавна се беше научила да избягва.
 - Да, госпожо - отвърна тя. Това беше най-сигурният отговор, който винаги  изстрелваше Д. към сандвичите - Д. вече усещаше далеч в коридора гъделичкащата им миризма и пръстите й започнаха да подскачат неспокойно върху катедралата на ханша на г-жа Арсениева.
 - Знаете, че ръцете ви трябва да бъдат топли - продължиха студените подводните течения в гласа на госпожата, тласкайки Д. към крушение. - Става ми студено, имам чувството, че ме докосват ледени висулки.
 - Веднага ще ги затопля, госпожо - това беше светкавична реакция, която Д. бе придобила, служейки на г-жа Вайзе. Всъщност Д. попадна сред щастливата златна жила на масажа именно при г-жа Вайзе. “Д., - предложи й един ден русокосата англосаксонска мраморна колона. - Можете да спечелите пет марки от мен, ако се постараете да разтриете гърба ми и го сторите както трябва, разбира се”. Гърбът на г-жа Вайзе не можеше да се сравнява със симфонията от  бисерно бяла плът, с каквито се гордееше българката. Но г-жа Вайзе не желаеше ръцете на Д. Да бъдат топли, нито държеше да ухаят на “Морска мистерия” - английски крем, без какъвто гърбът на българската й клиентка не можеше да си поеме дъх. Немкинята държеше костите й  под солидната  арматура мускули се зачервят от разтривката - беше убедена, че така изразходва толкова енергия както при плуване, за което бе необходимо Д. да влага теглото дори на петите си, обработвайки всеки квадратен сантиметър плът сякаш от това зависеше животът й.
 Всъщност, животът на Д. наистина зависеше от хонорарите на г-жа Арсениева. Д. внимателно потопи ръцете си до лактите в ароматичен разтвор с телесна температура, почака минута, усещайки с отчаяние, че миризмата на сандвичите изчезва безвъзвратно някъде в лабиринта от коридори в  къщата.  След това изсуши акуратно дланите си на сешоара и за всеки случай  с особено внимание ги изтри в дебела хавлиена кърпа, обработи ги с “Морска Мистерия” и отново се приближи към госпожата. Тя вече бе променила позата си. Сребърната монета на корема й блестеше с грижливо поддържаното си изящество на тридесет сантиметра от лицето на Д.
 - Искам да видя ръцете ви - спусна се парашутът на тихия, дебнещ глас на госпожата към Д. Д. протегна ръце напред - ръцете й бяха с тъмноматова кожа,  дълги студени пръсти с ниско изрязани нокти. Госпожата протегна ръка и изведнъж в паяжината на нежните й длани  попадна първо върху едната матово тъмна длан на Д. Кожата на Д. изглеждаше като кална улица под белия сняг от ръката н другата жена. Д. инстинктивно понечи да изтегли пръстите си, но снегът на бялата плът бързо ги затрупа отново. От бялата ръка освен топлина струеше особено вибриращо  усещане, което накара Д. Да се разтрепери.
 - Вие треперите - установи тихият, плъзгащ се глас. - Тази ръка трябва да се загрее още малко.  Едната бяла ръка се откъсна от ръката на Д. и пое матовите пръсти, който бяха понечили да се скрият зад гърба на Д.. Така двете ръце на Д. попаднаха в  нежните, бели пещери  в дланите на г-жа Арсениева.
 - Съпругът ми... - тук гласът на повелителката на замъка скъса нишката на повествованието, а пръстите й колебливо запълзяха към китката на Д. - Да, ръцете ви сега са достигнали необходимата температура. Къпали ли сте се скоро? - този въпрос хвърли лицето на Д. в жарката пещ на грозните съмнения.
 - Да, госпожо - подаде тя дежурния отговор, но знаеше че  измиването под мишниците със студена вода от чешмата едва ли можеше да се нарече къпане. Съзнателно беше подстригала  косата  си съвсем късо, ушите й стояха открити, бретонът беше сведен до минимум - това разбира се беше неприятно в големите зимни студове,черната  коса беше не по-дълга от сантиметър, сиромашка стряха, безуспешно опитваща се да оформи къдрици в последните милиметри преди края. Но Д. Беше сигурна-  косата й никога не изглеждаше мръсна, дори ако не я беше мила цяла седмица. През лятото беше лесно - Д. стопляше вода в два легена на балкона - тук преимуществото, че живееха на последния етаж  бележеше истински триумф. Лете се обливаше всеки ден.
 - От вас се излъчва не особено приятна миризма - думите бяха заплашителни, дори обидни, но гласът, който  ги произнесе, плуваше в топло тропическо пристанище, носейки със себе си аромат на палми и цитрусови плодове и екзотични цветя.  - Искам преди да започвате процедурите с мен да се изкъпете -  белите нарциси на пръстите на г-жа Арсениева-Натева за миг разцъфнаха към рамото на Д., не го докоснаха и се спуснаха полека надолу, в опасна близост със  скромните могилки на гърдите на Д.. - Можете да използвате банята тук. Нарцисите изглежда бяха харесали пространството в опасната близост до Д. и оставиха аромата си  там почти цяла минута. - Освен това искам да ухаете хубаво. Достатъчен ли ви е хонорарът,  който получавате от мен?
 - Да, госпожо - отвърна Д. И отстъпи  няколко милиметра назад. Ръцете на г-жа Арсениева  отлетяха върху белите си ластовичи криле към  лицето на масажистката, а погледът й докосна дивана със специален твърд матрак.
 - Ще ви позволявам да ползвате от моя дезедорант - това няма да намали заплащането ви, Д.
 - Благодаря, госпожо.
 - Гладна сте, нали?
 - Не, госпожо - излъга с последните капчици на волята си Д., усещайки с всички клетки на стомаха си красивата миризма на храна зад вратата на фитнес-залата.
 - Нали няма да ви притеснявам, ако се нахраня във ваше присъствие? - меките пипала на гласа отново се плъзнаха върху голата кожа на Д. - Ще започнем процедурата отначало... Но преди това искам да се изкъпете, лошо ми става от миризмата, излъчваща се от тялото ви... И моля ви,не обличайте това грозно поло. То също мирише - неприятните думи звучаха необичайно плавно, сякаш някой ги беше полял с чаша стопен шоколад и се плъзгаха по опасна  гореща пързалка към Д.
 - Госпожо - възрази Д. Тя знаеше, че възраженията са най-убийствената стъпка, която човек можеше да предприеме във фитнесзалата, но все пак се реши: . Госпожо, имам друга клиентка след вас, боая се, че ще загубя особено важен за мен хонорар, ако закъснея за процедурата с нея.
 Стените на залата бяха облицовани с теракотени плочки в бледорозово и белотата на г-жа Арсениева странно се оглеждаше в тях, сякаш върху окъпано от лъчите на зората езеро бяха поникнали кокичета.  В стаята влезе висока, силна девойка - Д. забеляза, че сега косата й сега изглеждаше черна като купчина въглища, подчертавайки безукорния меден тен на лицето.  Д. си наложи да гледа косата й, защото снажната девойка донесе в залата огромен поднос със сандвичи. Не беше нужно Д.да поглежда към подноса. Носът й безпогрешно разгада състава : филе, пушена сьомга, масло - останалите съставки не желаеше да изрече, защото още на третата щеше да изгуби съзнание. Погледът й упорита ровеше в черните купчини на къдриците - единственото убежище, което не миришеше на хляб в това помещение.
 - Много ли ви харесва Ева? - г-жа Арсениева се беше  изправила и внимателно разместваше сандвичите в чинията,  без да откъсва очи от матовото лице на Д.
 - Ева е много приятно момиче, госпожо - отвърна Д. Откри, че може да наблюдава зелените теракотени плочки на пода, без да преглъща, и този факт силно я успокои.  В стаята се възцари напрегната тишина, изплетена от финото примляскване, извиращо от устните на госпожата. Д. знаеше, че се изпотява и знаеше, че клиентката й вижда това.
 - Жалко, че не се сте гладна... Ходете се изкъпете, освен хонорар за услугата, ще ви заплатя и хонорара, който щяхте да получите от следващата си клиентка. Впрочем каква е тя?
 - Лекарка, госпожо. Доктор гинеколог, професор, една от най.-прочутите в страната.
 - Млада ли е?
 - Около четиридесет и пет години.
 - Кара ли ви да се къпете, преди да се занимаете с тялото й?
 - Не, госпожо. Настоява обаче да изтривам ръцете си до  лактите с памуче, напоено в лавандулов спирт.
 Г-жа Арсениева беше погълнала три мънички хапки от сандвича, а остатъка забрави в сребърната паничка на дивана.
 - Съпругът ми... - гласът й отново скъса линията на повествованието, след това пое във внезапна посока: - Имате гъста коса, която може би е къдрава. Защо я подстригвате толкова късо?
 - Харесвам късо подстриганите коси, госпожо . излъга Д. и унесена в отговора, отпусна контрола и преглътна няколко пъти. Благоуханието на сандвичите беше непоносимо.
 - Но косата на Ева е дълга, а казахте, че ви харесва.
 - Да, госпожо.
 Белите нарциси в дланите отново разцъфнаха върху подноса със сандвичите. Госпожата си избра ново нежно бяло хлебче и го поднесе към устните си.
 - Д, вие сте привлекателна  -  този път здравите моряшки възли в гласа й стиснаха шията на Д. - Освен това не сте нагла - Д. мълчаливо прие комплимента, съсредоточавайки се върху  лакътната става на г-жа Арсениева. От богатия си опит с  немската овчарка Вайзе знаеше, че най-добрият начин да посрещаш комплиментите на клиентките е да  мълчиш и да се усмихваш с 32 зъба.  Г-жа Арсениева обаче не ценеше усмивките.  Изведнъж обаче във въздухът се люшна от тихо изречен, но особено важен въпрос: - Съпругът ми предлагал ли ви е да правите  секс?
 - Не, госпожо - светкавично отговори Д. И се опита да откопчи поглед от зеленото тресавище на теракотените плочки, но това не й се удаде.
 - Моля ви, Д - пипалата на гласа омекнаха. - Бъдете откровена. Самият той ми призна, че го е правил неколкократно с вас. Винаги съм смятала, че сте честен човек. Затова и помолих да дойде майка ви - искам чист човек да се занимава със сина ми. И така...
 - Не ми е удобно да приказвам с вас на тази тема, госпожо... Аз...
 - Той отказа да го масажирате, следователно сте  отказала да изпълните нещо, което ви е помолил. Така ли е?
 - Да, госпожо.
 - Но веднъж сте го направили, нали? - уточниха загадъчните си тъмни очи на госпожата Д. не отговори. Стана й така горещо,  шията й пламна и дори престана да усеща миризмата на сандвичите.  Матовите й ръце потърсиха убежище, но вместо това попаднаха в  белите мрежи , изплетени от пръстите на г-жа Арсениева. - Бил е много груб с вас, нали. Или не се изразих съвсем правилно ?
 Д. мълчеше и гледаше в зелените теракотени плочки. Искаше й се да бъде на сто километра оттук, дори  в най-студената част от зимна гора, в някакъв непознат град,без квартира, и без пари. Госпожата отлепи красивия си гръб от матрака и го повдигна към Д.
 - И сега ви е неудобно да го потвърдите пред мен?
 - Да, госпожо - прошепна Д.
 - Сега идете се изкъпете и да започваме.
 По време на масажа Арсениева нито веднъж не вдигна поглед към Д. която  посвещаваше цялото си внимание на гърба й.  Беше обработила раменете, фината кошница на ребрата и сега се трудеше над плавните извивки на кръста, внимавайки да не причини най-минимално сътресение на бъбреците и да не докосва издайническите, подобни на меки дюни хълмчета на таза..  Най-трудната част предстоеше - краката изискваха огромна концентрация на вниманието, мускулите им трябваше да се отпуснат - бляскави и свободни като козина на Сиамска котка.  Почти всеки път госпожата  настояваше да повтори движенията по бедрата, за да  увековечи безупречната им форма в идната епоха, но сега стоеше замислена, притихнала, сякаш душата й временно бе отлетяла в отвъдното на среща с много скъп приятел.
 Това бяха златните периоди за Д. Един от прелестните кътчета на занаята й, в който попадаше веднъж на сто години. След края на процедурата, когато парите бяха сгънати на най-сигурното място в черното й портмоне, и Д. се стараеше да поеме колкото се може повече топлина, преди да изхвърчи в ледената торба на януарската нощ,  г-жа Арсениева направи неочакван ход - собственоръчно поднесе огромната тава сандвичи на Д. и я покани:
 - Вземете, вземете. Преброих колко пъти преглъщахте през цялото време - тридесет и два.
 След като Д. отказа с половин глас, но въпреки това така и не усети как две от фините кръгли хлебчета на сандвичите се пренесоха в стомаха й, госпожа Арсениева без предупреждение изтегли подноса изпод носа й и обяви:
 - Надявам се, че не преглъщате, заради това, че ме харесвате?
 - Госпожо, желанието ми е да се почувствате добре и...
 -- Достатъчно за днес - отряза ножицата  в гласа на г-жа Арсениева. -.  Хапнахте. Изкъпахте се със шампаона ми и използвахте моя крем и дезодорант....Е хайде, не сеизчервявайте. Аз ви харесвам. Харесвам цвета на лицето ви.
 Белите парашути на дланите на клиентката не се спуснаха към матовите пръсти на Д. както ставаше обикновено. За секунда те кацнаха върху раменете на Д. - сега освободили се от маската на черното поло, което според госпожата издавало неприятна миризма. За тази секунда белите длани изровиха  два горещи кратера под фланелката на Д; Д. се отдръпна, белите длани обидено изчезнаха от раменете на Д. като сенки на славей, само парещото им напрежение се прехвърли в погледа на дълбоките черни очи.
 - Слушайте, Д. Отивам за месец в Германия, но за нищо на света не желая да се откажа от масажите си. Те са най-красивото нещо в живота ми, разбирате ли. Може би все още не разбирате какво означават те за мен
 - Да, госп... - ала Арсениева не я остави да оформи докрай баналната фраза на отговора..  Думата увисва счупена надве като строшен и вече ненужен термос.
 - Искам да дойдете през този месец в Германия, Д. Разбира се, ще поема разноските ви, но не се надявайте на нещо повече.  Хонорарът за процедурите ще бъде същият както в България. Съгласна ли сте?
 - Аз уча в университета, госпожо - боя се,че няма да...
 Малките пулсиращи ножички в гласа на Арсениева срязаха  цялото пространство около Д.
- Всъщност, Д, това е единственото условие майка ви да стане гувернантка на разглезения ми син. Разбирате ли?

          КРАЙ

 

 

 

Електронна публикация на 08. декември 2001 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]