Галина Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

докато седим на тази пейка

 

Галина Николова

 

 

докато седим на тази пейка
и си говорим за нещата от живота
за някои истини
и за много повече лъжи

 

денят изтънява
хората
от цветни и отчетливи
се размиват в тъмни сенки
без лица
с неясни очертания

 

паркът
през който по тъмно се връщаме
докато сме седели
и сме си говорили
се е превърнал в друг парк
а каляската
с която дойдохме
в нагнила тиква

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. октомври 2006 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]