Галина Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска литература

 

Две

 

Галина Николова

 

 

Едно. Дървена пейка в докторската градина

 

докато говорим
летят малки метафори
около главите ни
не приличат на ореоли
нито на орли

 

той е виждал вариант на себе си
след 30 години
аз разказвам ефекта на пеперудата
в теория на хаоса и филм

 

после идват летящите угандци
вързани с въжета за къщите си

 

и трупове на хора в ню йорк

 

това вече е друг филм
в който можеш да умреш от самота и без любов
докато водата в чашата замръзва

 

но ще изглеждаш добре
с малко скреж по миглите
докато хората те прескачат
защото са свикнали
на гледката

 

 

Две. Дървен стол в кухня от 36-та година

 

тялото е лепкаво
попива
праха и тишината

 

като затворя очите си
усещане за голота
което ме смущава

 

по паветата на хан крум - малки мокри петна
било е дъжд, който не съм чула

 

гледам как се кълби пушекът около лампата
вместо оси около чепките грозде
цигарата, която дишам

 

как стигнах до тук

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. август 2004 г.

©1998-2019 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]