Галина Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска литература

 

Две

 

Галина Николова

 

 

Едно. Дървена пейка в докторската градина

 

докато говорим
летят малки метафори
около главите ни
не приличат на ореоли
нито на орли

 

той е виждал вариант на себе си
след 30 години
аз разказвам ефекта на пеперудата
в теория на хаоса и филм

 

после идват летящите угандци
вързани с въжета за къщите си

 

и трупове на хора в ню йорк

 

това вече е друг филм
в който можеш да умреш от самота и без любов
докато водата в чашата замръзва

 

но ще изглеждаш добре
с малко скреж по миглите
докато хората те прескачат
защото са свикнали
на гледката

 

 

Две. Дървен стол в кухня от 36-та година

 

тялото е лепкаво
попива
праха и тишината

 

като затворя очите си
усещане за голота
което ме смущава

 

по паветата на хан крум - малки мокри петна
било е дъжд, който не съм чула

 

гледам как се кълби пушекът около лампата
вместо оси около чепките грозде
цигарата, която дишам

 

как стигнах до тук

 

 

 

 

Електронна публикация на 24. август 2004 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]