Галина Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | нова българска литература

 

смяна на перспективата

 

Галина Николова

 

 

гледано в плоскост
движението ми към тебе е
като това на змия
еднакви провлачени и плавни
извивките

 

ако изправя змията
или следата й
тя ненадейно
се превръща
в планина
със стръмни и напористи
не съвсем заоблени
склонове

 

ако не умея да се катеря добре
падам най в ниското
дрехите в кал
тялото в синини

 

ако обаче погледна
от много от високо
или косо отстрани
ще видя...

 

ще видя една
обикновена
права линия

 

и тогава
ще се пресече магията
като старо мляко
ще изсъхнат рибите опашки на вятъра
и сърцето ми между тях

 

и тогава
нищо повече
в тази гледка
няма да ми е нужно

 

 

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 02. октомври 2006 г.

г1998-2014 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]