Галина Николова

поезия

Литературен клуб | страницата на авторката | нова българска литература

 

Тя

 

Галина Николова

 

 

идва понякога
излиза иззад дървената врата
носи свещ и едва едва стъпва

 

сякаш не знае
къде точно отива

 

говори както върви
с внимателни думи
малко насипани
с отмаляла ръка

 

почти е забравила
какво е
да не си сам
в тъмнината

 

когато
имат време за нея
мълчи
после носи думите
на другите
надолу по стълбите
притиснати
до гърдите си

 

не диша
за да не стресне пламъка
да не настане тъмнина
да не настане мрак
да не заприиждат
плъховете

 

 

 

Електронна публикация на 24. август 2004 г.

г1998-2018 г. Литературен клуб. Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]