Гален Ганев

поезия

Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора

 

ТЯ

 

Гален Ганев

 

 

 

Това е съвършената жена.

 

Червилото полага бавно
нюансите на зрели устни.

 

Пиявиците на греха
и бенките на самотата
изпиват мрака.

 

Жадуван летен бриз,
косите меко галят здрача –
самите те са здрач.

 

Любовните трапчинки шепнат
опасни тайни.
Полека в тях се спускам
и... изчезвам.

 

Танцува съвършената жена
с душата на мадона
и гибелната страст на Месалина.

 

 

 

Електронна публикация на 28. март 2009 г.
г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]