Гален Ганев
поезия
Литературен клуб | нова българска литература | страницата на автора
ТЯ
Това е съвършената жена.
Червилото полага бавно нюансите на зрели устни.
Пиявиците на греха и бенките на самотата изпиват мрака.
Жадуван летен бриз, косите меко галят здрача – самите те са здрач.
Любовните трапчинки шепнат опасни тайни. Полека в тях се спускам и... изчезвам.
Танцува съвършената жена с душата на мадона и гибелната страст на Месалина.
Електронна публикация на 28. март 2009 г. г1998-2009 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!