Георги Илиев

поезия

Литературен клуб | страницата на автора | на гърба на класиците

 

Притча

 

Георги Илиев

 

 

На средното стъпало
клеча и чакам час след час -
читав, чоглав,
натопорчен, колчем ви погледна вас:

 

Долу - безчет човешки кучешки чучела
ровичкат из кирпичите и отчаянието
ручейче от червейчета
речица от кръвчица
безчет човекочаса безчестие
чукундури учудени без чет
се чукат с чашки, късат прашки
и чувам как честушки грачат с часове
и чакам чалгата да изтече.

 

Горе - чичовци-чиновници челядта си нарочили за честни частници
че чули чудото в сумрачен час
че Че е частник вече
и от чувала счупен ченгетата изтичат
че за царе се величаят вече
и, вечно читави, мечтаят вечността
и чувам как честушки грачат с часове
и чакам чалгата да изтече.

 

Стоя по средата на стълбата и мечтая Дяволът да ми предложи сделка
за очите, чувствата, чергарска чест и всичко
че да ви се отчете, че е изчистил още един човек-число
че да ви е честито чистилището на човека,
чичкови червенотиквеничковчета.

 

29.ІХ.2006

 

 

 

 

 

Електронна публикация на 04. октомври 2006 г.

г1998-2006 г. Литературен клуб. Всички права запазени!