Георги Михалков

литературна критика

Литературен клуб | азбучен каталог | страницата на автора

 

ЧУДАТОСТИ И ЧУДЕСА В РАЗКАЗИТЕ НА ПЕТЪР ЧУХОВ

 

 

Георги Михалков

 

 

         Новата книга „Камуфлаж” на Петър Чухов съдържа 17 къси разказа и един кратък роман „Снежни човеци”. Разказите и романът са адресирани към читатели с чувствително възприятие или казано с други думи, към интелигентни читатели, които истински могат да се насладят на прозата на този талантлив съвременен писател.
         Винаги се подчертава, че краткият разказ е един от най-трудните литературни жанрове. За да се напише хубав кратък разказ е необходим талант. Краткият разказ е като миг, който ни осветява, като внезапно проблеснала светкавица, при която виждаме детайл, който трудно бихме видели, ако липсваше ослепителната светлина на светкавицата. Светкавицата трае само миг, после изчезва, но ни разтърсва и задълго оставаме неподвижни и заслепени. Такова е въздействието и на истинския кратък разказ. Прочитаме го на един дъх и след последното изречение оставаме неподвижни и безмълвни. Прочитаме го бързо, но после дълго го премисляме и се връщаме към него.
         Почти всички разкази в „Камуфлаж” са внезапно блеснали светкавици. Нещо ни кара да се връщаме към тях, както се връщаме и към първия разказ „Утре”, за да открием какво точно ни е развълнувало и какво в него е променило деня ни. А това тайнствено нещо се крие между редовете. Чухов само го е загатнал деликатно, незабележимо, по-точно внушил ни го е като вълшебник и ни е докоснал някъде дълбоко, затова след края на разказа се чувстваме по-други и също като главния герой си казваме: „От утре...”
         Чухов умее да вижда и да открива дребните, обикновени случки, които разбира се, ние подминаваме и не забелязваме, но той спира нашия поглед точно върху тях. Открива ги и ги описва с ирония и с лека усмивка, затова те са ни интересни и забавни. Писателят обича да ни забавлява приятелски непринудено, а и той чудесно се забавлява, като разказва тези, на пръв поглед, обикновени случки. Какво прави обикновените случки интересни и защо от тях са станали разкази, които се запомнят? Разкази са, защото писателят е описал в тях несъвместими моменти и детайли, но умело преплетени, а умният читател успява да разшифрова посланията и да вникне между редовете.
         В разказа „Д-р Лукас” се разказва за д-р Лукас, за един заек, за цигари „Виктори” и за още много неща. Но не е важно за какво се разказва, важни са мислите на героя и ироничният поглед към света, който го заобикаля.
         Не се ли занимаваме с твърде много повърхностни и ненужни неща? Дните ни не минават ли еднообразно и глупаво, макар и сред много и различни хора? Тези и още много са въпросите в „Д-р Лукас”, но Петър Чухов не ги е задал директно, а умело ни е накарал сами да си ги зададем и да си отговорим честно на тях.
         В разказите много важни са и спомените. Често писателят ни пита и то твърде внимателно какво са спомените? Те също понякога се появяват в съзнанието ни за миг и внезапно ни връщат назад в годините, но не се появяват случайно. Изплуват в резултат на някаква асоциация и Чухов умее да улови и мига на появата на спомена, и асоциацията. Мигът, в който в нас проблясва внезапният спомен, също ни променя.
         Спомените пробуждат случки, събития, хора, които отдавна са мъртви, но спомените имат силата да ги съживяват и те ни въздействат по чуден начин, както в разказите „Ключ”, „Братя Габровски” или в „Парчета плат и стари струни”.
         Разказите на Чухов осветяват детайли, възкресяват отминали животи, хора, събития, показват ни чудеса. Писателят с лекота и вдъхновение създава свят, който на пръв поглед ни изглежда много объркан, неподреден и абсурден, но след като прочетем „Камуфлаж” с учудване установяваме, че и животът, който живеем, е объркан, неподреден и абсурден.
         Напразно всекидневно се опитваме да го подредим, но не успяваме. Ако случайно подредим нещо, все ще се намери някой, който пак да го обърка и така до безкрай. А ние се примиряваме, че никога нищо не можем да подредим и трябва да приемем света такъв, какъвто е, с неговите чудатости и чудеса, така прекрасно описан в „Камуфлаж”.
         За „Снежни човеци” не бих искал да разсъждавам, защото този роман се появи през 2003 година и за него е писано доста.

 

 

София, 16. 12. 2014 г.

 

 

 

---

 

 

   Петър Чухов. Камуфлаж. Изд. „Жанет-45”. Пловдив, 2014.

 

 

Електронна публикация на 17. декември 2014 г.
г1998-2018 г. "Литературен клуб". Всички права запазени!

 

Литературен клуб [електронен вестник и виртуална библиотека]